Psalms 10

(9:22-39)

1 Защо, Господи, стоиш далече
и се криеш във време на неволя?
2 Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си.
Нека да се хване в кроежите, които е замислил.
3 Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си,
алчният кощунства и презира Господа.
4 ^a В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва:
„Бог не търси сметка. Няма Бог.“Това са неговите мисли.
5 Пътищата му са неуспешни във всяко време.
Твоите присъди са високо и далече от него.
Всички свои неприятели презира.
6 Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм,
зло няма да ме сполети от род в род.“
7 ^b Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие,
а езикът му е несправедлив и пагубен.
8 Той стои в засада край селищата, убива невинния
в потайни места,
очите му дебнат бедния.
9 ^c Той се таи като лъв в храсталака,
причаква, за да хване сиромаха.
Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си.
10 Той сразява, удря
и слабите падат в неговата примка.
11 ^d Казва си: „Бог е забравил,
скрил е лицето Си, никога няма да види.“
12 Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си!
Не забравяй потиснатите.
13 Защото нечестивият може да се отрича от Бога
и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“
14 Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения,
за да въздадеш с Твоята ръка.
Бедните се уповават на Тебе.
Ти си помощник на сираците.
15 Сломи ръката на злия и нечестивия,
така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо.
16 ^e Господ е Цар за вечни времена и завинаги!
Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя.
17 Господи, Ти чуваш желанието на смирените.
Ти укрепваш сърцата им,
вслушваш се,
18 ^f за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите
и повече никой човек да не всява страх по земята.